Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зван
звание
звателен
звезда
звезден
звездоброец
звездовиден
звездообразен
звездообразно
звено
зверене
зверилница
зверовит
звероподобен
звероукротител
звероукротителка
зверски
зверство
зверче
зверя се
звон
звонков
звук
звуков
звуково
звукозапис
звукозаписен
звукооператор
звукопис
звукоподражание
звукоподражателен
звукопроводност
звукосъчетание
звуча
звучен
звучене
звучно
звучност
звън
звънар
звънарница
звънарня
звънвам
звънване
звънене
звънец
звъника
звънкам
звънкане
звънко
звънлив
звънливо
звънливост
звънна
звънтеж
звънтене
звънтя
звънчарка
звънче
звънчев
звънък
звъня
звяр

звèря се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Груб. Разг. Ирон. Гледам с учудване. Пристанала Яна на Лисичо било / ... / Йован чу и ахна, па взе да се звери — / уста си отвори — дума не намери. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.